Blogspot - svilenivanov.blogspot.com - Svilen Ivanov
General Information:
Latest News:
Август 11 Aug 2013 | 12:00 pm
Натежават Иначе пустите улици От приятели За малко дошли си Да погледат морето през лятото Думите Сладко се смесват със спомени И забравям Кой ден и кога съм Утре Отново ще ходя по празните улици Но...
Баща и син 23 Jun 2013 | 10:29 am
Различен е от мен Но пак съм същият Отново скрит във сянката Зад ъгъла И все не са достатъчно И думите, и ласките И приказните вечери Когато съм огнището през зимата С ръце, към мен обърнати И все не...
Прилив 20 Jun 2013 | 08:48 pm
Остава още час Докато сянката на близките дървета Не скрие пясъка С лица към вятъра и към морето Последни са останали на плажа Деца и старци И някакво момиче с книга на брега. Обичам чакането на нощта...
След Коледа 27 Dec 2012 | 04:50 pm
Отпуснат на дивана с притворени очи почти не слушам как жена ми и сина ми си говорят за гълъбите, дето имат всичко (небе и зрънце, да - небе и зрънце) На пръсти прекосявам коридора за да погледна дъще...
Тази сутрин 23 Nov 2012 | 07:44 pm
Обелените портокали звънят като камбанките върху елхата в празна стая (от стъпките на мама лекичко потрепват, но нея все така я няма) Дори мъглата ах, дори мъглата изглежда като свод на сребърно звънч...
Две сестри 16 Nov 2012 | 01:20 pm
За жената на моряка и жената на ковача искам да разкажа с малко думи. Всяка сутрин се събужда с подредена къща ризата му да изглади бърза след това във кошницата слага в кърпата грижливо свити бучка ...
Някъде тук 20 Oct 2012 | 10:27 am
Мъглата затисна града Следите ми потъват Като стъпки по пясъка При бурно море Някъде някой ме чака Някой, който все още си спомня Как да разчита следи
Сянката, която чака 18 Sep 2012 | 12:50 am
Помня само старата смокиня Сянката и всяко лято Става все по-тъмна Плодовете - по-големи натежават И отнякъде полъхва Мирис на солена риба (Нанизи, оставени да съхнат На въжета, вместо ризи) И тогава...
Само с гларусите 16 Sep 2012 | 12:04 pm
Само с гларусите си делим Пътеката между морето и брега Тази септемврийска сутрин Техните трипръсти букви Върху пясъка разказват Повече какво да кажа нямам
Търново 1 Sep 2012 | 09:43 am
Лабиринт от каменни стълбища и стрехи е замъкът на детството. Тук, където и да спреш да си починеш като камъчета се търкалят спомени и приказки. После улиците се пресичат във прегръдка. Град, от кой...
